Обществени нагласи на българите към предсрочните парламентарни избори на 11 юли 2021

Методика на регистрация: пряко стандартизирано face-to-face интервю (PAPI)

Методика на извадката: Квотна извадка с обем 1025 респондента, реализирана на няколко стъпки. Респондентите са разпределени пропорционално на размера на населените места в гнезда с приблизително равен обем. Населените места са типологизирани в четири категории: столица, областни центрове, други градове и села. След определянето на населените места и броя на гнездата в тях, вътре във всяко гнездо се балансира полово-възрастовото разпределение съгласно текущите данни на НСИ.

Извадката възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст.

Период на теренната работа: 23 – 30 юни 2021 г.

Седмица преди края на предизборната кампания за 46-то Народно събрание, 51.2% от интервюираните в националното проучване на социологическа агенция НАСОКА заявяват, че със сигурност ще гласуват на предсрочните избори на 11 юли 2021 г.

28.7% декларират, че със сигурност няма да гласуват, 8.3% посочват, че се колебаят за кого да гласуват, а 11.8% – че се колебаят дали да гласуват.

Твърди намерения за гласуване по-често заявяват мъжете, високообразованите респонденти, заможните, жителите на областните и на по-малките градове в страната, хората на възраст 30 – 39 години, както и избирателите над 50 годишна възраст.

Към настоящия момент най-мобилизирани да гласуват на предстоящите предсрочни парламентарни избори са електоратите на ДПС и на ГЕРБ-СДС. 93% от избирателите на ДПС и 92% от тези на ГЕРБ-СДС заявяват, че със сигурност ще дадат гласа си на 11 юли. Значително по-слаба е мобилизацията сред избирателите на т.нар. партии на протеста – малко над една трета (77%) от електората на „Изправи се! Мутри вън!“ са сигурни, че ще упражнят правото си на вот. Сред избирателите на Демократична България този дял възлиза на 79%. 83% от електората на ИТН, 84% от избирателите на Българските патриоти и 90% от подкрепящите БСП заявяват, че със сигурност ще гласуват следващата неделя.

Какъв дял от хората изпитват притеснения да гласуват машинно? Това е един от въпросите, който вълнува изследователите след последните промени в изборното законодателство, които бяха направени от 45^-то Народно събрание. Данните от националното проучване на НАСОКА показват, че 46.8% от българите одобряват въвеждането на задължително машинно гласуване. На него се гледа като на една от мерките, които гарантират честността на вота. Тази позиция се споделя по-често от мъже, от хора на възраст до 40 години, от високообразовани и заможни респонденти, както и от жители на градовете-областни центрове. Най-много поддръжници на задължителното гласуване има сред избирателите на коалицията Изправи се! Мутри вън! (73%), на ИТН (71%) и на Демократична България (55%). Сред избирателите на ГЕРБ-СДС неодобряващите задължителното машинно гласуване имат значим превес над одобряващите тази промяна (50% : 36%).

Близо половината (48%) от хората на възраст над 60 години не одобряват задължителното машинно гласуване. Като цяло малко над една трета (33.8%) от всички интервюирани са против тази промяна в изборите правила, а близо една пета от българите (19.4%) нямат мнение по въпроса.

Наличието на опит с машинното гласуване е един от основните фактори, който влияе върху отношението към него. Вторичният анализ на данните показва, че 73.4% от гласувалите машинно на изборите на 4 април одобряват въвеждането му като задължителен изборен елемент, докато сред гласувалите през април с хартиена бюлетина подкрепата за задължителното машинно гласуване е с 29 пункта по-ниска – 44.1%.

Каква е картината на електоралните нагласи седмица преди предсрочните парламентарни избори? Резултатите от националното проучване на НАСОКА показват, че отново се очертава фрагментиран 7 партиен парламент, макар че се запазва тенденцията от последните парламентарни избори, първите три политически сили да вземат около 60% от действителните гласове.

Моментната снимка (към 1 юли) сред онези, които заявяват, че със сигурност ще гласуват показва, че електоралната подкрепа за основните политически сили се разпределя по следния начин:

Коалицията ГЕРБ-СДС получава 21.4% от гласовете. На минимално отстояние от 1% е партия Има такъв народ с 20.5%. Трета е БСП с 15.8%. Очертава се интрига и за четвъртото място, за което спорят Демократична България и ДПС. Двете формации са с много близки електорални дялове – Демократична България е с 11.3%, а ДПС – с 10.5%. Интригата допълнително се заплита от факта, че значима част от вота в чужбина (който няма как да бъде отчетен по социологически път) се насочва именно в полза на тези две политически сили. Шеста е коалицията Изправи се! Мутри вън! с 5.3%. Българските патриоти са с 4.4%. Останалите политически сили към момента са без шансове за представителство в 46^-то Народно събрание. Най-близо до 4 процентовата бариера са Възраждане с 2.3% и Гражданска платформа Българско лято с 2.1%. Останалите политически формации събират общо 6.4%.

Основната предизборна интрига е дали протестните партии ще имат мнозинство срещу ГЕРБ, БСП и ДПС. Другата интрига със символно значение е кой ще завърши първи, ГЕРБ-СДС или ИТН, които са с много близки позиции към момента.

Социално-демографският профил на избирателите на ГЕРБ-СДС показва, че предпочитанията към тази коалиция са по-характерни за жените, за хората на възраст между 40 и 59 години, за високообразованите и заможни респонденти, както и за жителите на градовете-областни центрове.

Намеренията за гласуване в полза на Има такъв народ са по-изявени сред мъжете, сред хората на възраст между 18 и 40 години, сред респондентите с жизнен стандарт около средния, както и сред живеещите в областните и в по-малките градове на страната.

Като избиратели на БСП по-често се определят хора на възраст над 50 години, с жизнен стандарт около и под средния, както и жители на по-малките градове и на селата.

Демократична България има повече избиратели сред мъжете, сред възрастовата група 30-39 и сред хората над 50 години, сред високообразованите и заможни респонденти, както и сред жителите на столицата.

ДПС получава подкрепа по-често от мъже, от хора на възраст над 40 години, от респонденти с основно и по-ниско образование, от бедни хора (с големи материални лишения) и от жители на селата.

Жените значително по-често от мъжете проявяват електорални симпатии към коалицията „Изправи се! Мутри вън!“.

Българските патриоти получават по-голяма подкрепа от мъже, от хора на възраст между 30 и 39 години, от жителите на столицата и на останалите градове в страната (областни и по-малки градове).

Отчитаме спад в подкрепата за доскорошните управляващи. 80.5% от гласувалите за ГЕРБ-СДС на 4 април посочват, че отново ще гласуват за тази коалиция на 11 юли. ГЕРБ-СДС губят позиции в София и в областните градове (където конкуренцията с ИТН е особено силна), но твърдите им симпатизанти са силно мобилизирани.

78% от гласувалите преди три месеца за ИТН отново ще повторят вота си в полза на партията на Слави Трифонов. ИТН привлича гласове от бившите избиратели на коалицията „Изправи се! Мутри вън!“, както и от останалите по-малки формации от т.нар. „партии на протеста“.

БСП и ДПС са запазили най-висок дял от своите бивши избиратели (съответно 84.6% и 84.3% от гласувалите за тях през април заявяват, че ще ги подкрепят отново).

Демократична България може да разчита на 80% от вота на гласувалите преди за обединението, а коалицията „Изправи се! Мутри вън!“ – на едва 74% от бившите си избиратели. За Българските патриоти заявяват, че ще гласуват три четвърти и избирателите на ВМРО от 4 април т.г., както и 57% от електората на Патриотичната коалиция – Воля и НФСБ.

Регистрираме висока мобилност между т.нар. „партии на протеста“ като към момента основният печеливш от подобно „преливане на вот“ е формацията на Слави Трифонов. От финалните дни на кампанията зависи дали и доколко партиите на протеста ще бъдат по-добре представени в следващия парламент, но няма съмнение по въпроса кой е основният изразител на тези политически настроения.

Доколко се отразява предизборната кампания на намеренията за гласуване? Ефектът на предизборната кампания мерим с въпроса какъв дял от избирателите са променили решението си за кого да гласуват от началото на кампанията на 11 юни т.г. до момента.

Като цяло, кампанията е повлияла на 12.4% от респондентите. Сред тях по-често се срещат жени, хора на възраст 40 – 49 години, високообразовани респонденти и жители на областните градове. 16% от избирателите на „Изправи се! Мутри вън!“, както и 15% от привържениците на Демократична България заявяват, че са взели решението си да подкрепят тези формации именно в резултат на водената от тях предизборна кампания. Избирателите на традиционните партии – ГЕРБ, БСП и ДПС – значително по-рядко посочват, че се влияят от предизборната кампания (между 3% и 5% от електоратите на тези формации посочват, че кампанията е повлияла на решението им за кого да гласуват).

Изследването на социологическа агенция НАСОКА регистрира повишен интерес към мерките, които гарантират честността на вота. 61% от интервюираните посочват, че тази тема ги вълнува. Действията на служебното правителство срещу купуването на гласове и за предотвратяването на изборни манипулации получиха широко медийно отразяване по време на цялата предизборна кампания и резонно намират отзвук и в обществените нагласи. Тази тема предизвиква най-голямо внимание сред избирателите на Демократична България, сред мъжете, сред високообразованите респонденти и сред жителите на столицата.

54% от сънародниците ни се интересуват от кандидатите за народни представители в листите на партиите и коалициите, а приблизително равни дялове – по около 47% – проявяват интерес съответно към програмите на политическите сили и към техните послания към избирателите. Медийните участия на кандидатите за народни представители и дебатите между тях предизвикват интереса на 43% - 44% от пълнолетното население на страната.