Резултатите от избирателната активност миналата година показват, не апатия, а разочарование и умора у избирателите
Елена Дариева, основател и управител на национална социологическа агенция "Насока", в дневния блок "Добър ден, Бълария" на Радио "Фокус".
Водещ: Навлизаме в гореща политическа седмица с напрежение и много въпросителни. Как ще се канализира цялата тази енергия предстои да разберем. Във вторник предстои дебатът, а ден по-късно, в сряда – и гласуване вота на недоверие към правителството на Кирил Петков. Очакваме да разберем и развитието по темата за Република Северна Македония и ветото. Как се отваря нова политическа страница, какви са сценариите при успешен и неуспешен вот? Не знаем дали премиерът Петков ще успее да намери баланса, но все повече се заговаря, че страната ни тръгва по пътя към предсрочни избори. Как политическата криза ще се отрази на активността при предстоящи такива, не се ли умори народът ни от избори? Питаме социолога Елена Дариева, основател и управител на Национална социологическа агенция „Насока“. Г-жо Дариева, в радиото с колегите започнахме вече да разискваме разни сценарии. Като всеки един гражданин, който следи обстановката, се вълнуваме и си задаваме тези въпроси. Гореща седмица – ще оцелее ли правителството?
Елена Дариева: Съгласна съм с констатацията, която направихте – че сме на прага на гореща политическа седмица. За да анализираме правилно случващото се, нека да проследим хронологията на събитията, които доведоха до настоящата ситуация. Първо „Има такъв народ“ (ИТН) напусна управляващата коалиция на 8 юли. Лидерът на партията Слави Трифонов свали доверието си от коалиционното правителство като изтегли четиримата министри на формацията. Причините, които изтъкна, са Македония и факта, че държавата вече няма пари. Ябълката на раздора бе актуализацията на бюджета на МРРБ. Впоследствие станахме свидетели на разцеплението в „Има такъв народ“, а в четвъртък, на 16 юни ГЕРБ, „Има такъв народ“, ДПС и „Възраждане“ гласуваха заедно свалянето на Никола Минчев от поста председател на Народното събрание. Именно в този момент с основание се заговори за ново мнозинство, за преформатиране в парламента, при което ИТН, ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“ са от едната страна, а „Продължаваме промяната“, БСП и „Демократична България“, както впрочем и независимите, нечленуващите в парламентарна група народни представители – от другата страна. Вие си спомняте, че за отстраняването на Никола Минчев гласуваха 125 депутати, като против бяха 113. Нека видим какво предстои в близките дни. Както вие казахте, Народното събрание ще проведе извънредно заседание утре, на 21 юни, вторник, като единствената точка е дебатът по вота на недоверие към кабинета. Самото гласуване, съгласно установените правила, както знаем, е 24 часа по-късно, т.е. очакваме го в сряда следобед. Темата на вота, който бе внесен от ПГ на ГЕРБ-СДС на 15 юни, е „Провал в сферата на публичните финанси и икономическата политика“. Това, което знаем, е, че в момента на внасяне на вота подкрепа за него бе изразена от представители на „Има такъв народ“, на ДПС и на „Възраждане“. Какво показва бързият преглед на разстановката на силите в парламента? ПГ на ГЕРБ-СДС е с 59 народни представители, ИТН от петък, 17 юни, както знаете, вече е с 19 народни представители, ДПС има 34, а „Възраждане“ – 13. Т.е. опозицията или формациите, които застават зад внесения вот, разполагат със 125 народни представители. Според член 89 от Конституцията на Република България вотът на недоверие се гласува по искане на 1/5, което вече е изпълнено като условие, а за да се приеме това, трябва да са гласували повече от половината от всички народни представители, т.е. 121. Искам да кажа, че ако вотът на недоверие бъде подкрепен, това ще създаде прецедент в най-новата история на българския парламентаризъм. Досега опитът ни показва, че не сме имали нито един успешен вот на недоверие. Като че ли за първи път шансовете на този вот на недоверие да мине са по-големи от когато и да било.
Водещ: Чувахме темите, по които имаше разногласия в управляващата коалиция, но коя е предизвика разцеплението, това ИТН да се отдръпне? Изтъкнаха темата за Северна Македония, по тази за финансите ли?
Елена Дариева: Тези теми безспорно са в дневния ред на ИТН, обаче ние като социолози трябва да проявяваме малко по-висока чувствителност. Нашите изследвания показват, че разцеплението датира от по-рано. Още от април месец, когато се обсъждаше въпроса за гуверньор на Българската народна банка, ние регистрирахме, че в редиците на „Има такъв народ“, сред техните избиратели вече регистрирахме едно нарастващо неодобрение към кабинета. Впоследствие станахме свидетели на едни публични раздори между партньорите в коалицията. Т.е. излизането на ИТН от управлението и последвалите събития никак не са случайни, но пък те водят до песимистични очаквания, че кабинетът ще успее да овладее текущите кризи и да продължи да управлява като кабинет на малцинството.
Водещ: Уморихме ли се от избори или са необходимото зло?
Елена Дариева: Това е въпросът, който всички си задават – върви ли страната към нови избори и какво ще наблюдаваме на тези избори. В тази връзка искам да обърна внимание на нещо, което ми се струва много важно, а именно на избирателната активност. След изборния цикъл от миналата година, от 2021 г., виждаме ясна тенденция – избирателната активност постоянно намалява. И до какво води това? Какви бяха резултатите от последната избирателна активност в страната миналата година? На първите парламентарни избори, които бяха на 4 април, избирателната активност беше 50,61%. На вторите – 11 юли, избирателната активност падна до 42,19%. И на 14 ноември, когато – забележете, изборите бяха съчетани с тези за президент и вицепрезидент на страната, активността беше едва 40%. Тези резултати еднозначно показват умора и разочарование у избирателите, които в крайна сметка водят именно до отказ от гласуване. Забележете, не става дума за апатия. Тук надделява разочарованието и умората. Ниската избирателна активност обаче увеличава шансовете на партиите с твърди ядра и формациите, които имат по-радикализиран електорат, и като цяло ерозират представителността. Колкото по-малко българи гласуват, толкова по-малко българи впоследствие се чувстват представени в българския парламент. Ретроспективните данни показват, че все по-малко българи и след избори се чувстват представени в Народното събрание. Това е индикатор, който според мен всяка една сериозна социологическа агенция следи. И въпреки че ние сме свидетели как от избори на избори все по-голям брой политически формации попадат в парламента, в същото време сме свидетели на парадокса все по-малко българи да се чувстват представени в Народното събрание.
Водещ: Което е много тъжно.
Елена Дариева:Да, говорим за криза на представителността. Между другото, като стана дума за кризи, ние наистина сме в един водовъртеж от политически, икономически, здравни, външнополитически кризи. Кризите заразяват обществото със страх. Ако ми позволите малко да теоретизирам, още от Монтен знаем, че страхът по своята сила надминава много от нашите душевни състояния. Страхът създава благоприятна почва за покълване на популизма. И тук има две състояния, на които искам да обърна внимание, защото ми се струва, че е много важно, а малко се говори по темата за страха и за тревожността. Страхът е реакция на конкретна видима опасност. Например страхът, че утре няма да можеш да си платиш битовите сметки или че може да се наложи да стоиш на тъмно и на студено. За разлика от страха, тревожността е едно дифузно, нефокусирано и лишено от конкретен обект убеждение, което е свързано с нашето собствено бъдеще. Хората се тревожат, че животът на децата им ще бъде по-лош от техния собствен например. А тревожните хора търсят изразител на тяхното чувство за безизходица и често го намират в лицето на популисти. Тревожните хора са гневни, докато за разлика от тях, уплашените не могат да си позволят лукса на гнева, защото са погълнати от усилията да оцелеят. А това усилие е ежедневно. Страхът води до търсене на устойчивост, на кохерентност и на сигурност. Въпрос на време е да видим кое от двете състояния ще надделее – страхът или тревожността. Защото както ви казах, тревожността отваря вратата за популизма, докато страхът кара хората да се стремят към сигурност, да търсят някой, който може да ги защити, и в такава ситуация те се обръщат към хората с познание, т.е. към експертите. Тогава хората изпитват нужда от компетентно управление. Така че въпросът е да видим кое от двете състояния ще надделее – страхът или тревожността, и дали хората ще се обърнат всъщност за изход от ситуацията към експертите или към популистите.
Водещ: Г-жо Дариева, благодаря ви, че засегнахте тази тема. В парламент навлизат все повече партии, но и нови се появяват на хоризонта. Не само на Стефан Янев, която вчера официално обяви своето учредяване. Ако ми позволите, има ли потенциал да се очертае нов политически проект около спортния министър в оставка Радостин Василев? И на фона на вчерашните му изказвания, че го търсели отцепници от вече бившата му партия, за затворени партийни офиси в района на Плевен? От ИТН опровергаха за офисите.
Елена Дариева: Да, наистина вече се заговори за политически проект около фигурата на доскорошния спортен министър. Имаме новоучредена формация от вчера – партията на Стефан Янев. Това, което ние наблюдаваме не от вчера, е готовността да се гласува за нови партии. Трябва да кажа, че тази вероятност никак не е малка и един предсрочен вот може да произведе едно доста различно от сега наблюдаваното в парламента съотношение на силите. Както казах, един от основните фактори, които могат да доведат до изненада, е електоралната активност, която може да даде представителство на партиите с твърди ядра. А и на някои партии изразители на по-радикални настроения, които виждаме, че в последните месеци бележат електорален възход. Но преди да се върна към политическата ситуация, използвам повода да коментирам това, което казахте за първоначалните новини от Плевен, след това последвалото опровержение. Апелът ми към хората е да проявяват разум и да не подхождат безкритично към информацията, която получават. Тук отваряме голямата тема за достоверността на информацията. Апелът ми е да се доверяваме само на проверени източници и на медии, каквато е вашата, които са доказали своята обективност и безпристрастност във времето, тъй като това ще ни позволи да се ориентираме по-адекватно в ситуацията. Иначе какви са тенденциите във вътрешнополитически план? Социологическите проучвания в последните месеци показваха – в края на пролетта всичките колеги, които работят на терен, регистрирахме спад на доверието към правителството, към премиера и към управляващото мнозинство. Това перманентно се задълбочаваше в резултат на публичните раздори, за които вече стана дума, между партньорите в коалицията. Излизането на ИТН от управлението и последвалите събития доведоха до песимистични очаквания, че кабинетът ще успее да овладее текущата криза и ще продължи да управлява като кабинет на малцинството. В сряда ще видим към какъв сценарий се ориентираме. В електорален план през последните месеци социологическите изследвания регистрираха отлив на подкрепа за партиите от управляващата коалиция. Тук говоря за четирите формации, които доскоро бяха в състава на кабинета. От друга страна, регистрирахме една консолидация сред привържениците на ГЕРБ, която се оформя като основна опозиция, и мобилизация на изразителите на т.нар. радикален вот, за който стана дума. Това, което можем да очакваме, е много динамично движение на електоратите. Защо? Съществен признак за потенциалната динамика в тази картина, както казах, са дяловете на хората, които заявяват, че биха гласували за партии извън представените в парламента и тези, които се явиха на последните избори. Тези хора възлизат приблизително на 1/10 от избирателите, както и нерешилите за кого да гласуват, които също са немалък дял – надхвърлят 10-12%. Като добавим към това и ниската активност, която се очаква след дългата поредица от избори, наистина можем да очакваме едно доста различно от досега регистрираните съотношения на силите в Народното събрание.
Водещ: След сряда ще разберем развитието на ситуацията. Бихте ли направили за нас една мини политическа равносметка за успеха на партиите, които се отцепват и опитват да създадат своя? Какъв е успехът им?
Елена Дариева: Никакъв, това е краткият отговор. Ние сме свидетели на множество случаи, когато от една партия се отцепват водещи фигури, впоследствие създават свои собствени политически формации. Но техният успех е или крайно епизодичен, или те в крайна сметка не успяват да преодолеят 4-процентната бариера за попадане в парламента. Има множество примери от последните години. Такъв е опитът на партия ДОСТ, която излезе от ДПС – знаете впоследствие какво се случи. Ако се върнем още по-назад, партия АБВ, която се учреди около фигурата на президента Георги Първанов, след като той напусна БСП. Тя, въпреки че имаше парламентарно представителство, впоследствие електоралните й дялове намаляват. Най-яркият пример от политическото минало в най-новата политическа история е излизането на Цветан Цветанов от ГЕРБ и образуването на „Републиканци за България“, която знаем, че също не успя да прескочи 4-процентния праг за попадане в парламента. Смятам, че тези примери са достатъчно красноречиви за успеха на формациите, които се формират около определени личности, излизащи от партията-майка.
Милослава АНГЕЛОВА